7 abr 2013, 20:51

Изход в лабиринта

  Poesía
1.5K 0 4

Изход в лабиринта


Сред глутница от вълци, чакащи дори едно малко залитане,

малка крачка встрани,

за да те разкъсат.

Под прицела на кръвожадните им погледи,

на милиметри от безжалостните им ръце,

в тяхната неземно красива градина - разхожда се дете.

Човешката завист граби и граби

 от невинността на тази детска душа.

След дълго лутане между милиони варианти,

в търсене на изхода от безсмислената игра - детето разпери крила,

полетя и се спаси. Спаси се от модерния,

но непълноценен живот.

Избра да живее по свои правила,

водено от мечтите си и отличаващо се

сред глутницата озлобени вълци.

Сред навалицата от намръщени лица,

сляпо спазващи глупавата нова традиция: купуване на щастие с банкноти.

Разхожда се едно усмихнато дете.

Различно, ала щастливо...

Елизабет Годжеманова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елизабет Годжеманова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Банкноти винаги ще има... под някаква форма.
  • Честно казано докато стигна края,забравих началото.Много дълги изречения и много думи в този текст.Съвет от мен: използвай по-малко думи, за да акцентираш на сюжета.така е по скоро като разказ,отколкото като стих.Мое мнение.Това не е злобна критика, а градивна!Важното е да кажеш с малко думи- много.Това е таланта!
  • Определено описва суровата реалност. Браво.
  • Страховито сред глутница вълци, но добре написано! Хареса ми.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...