7.04.2013 г., 20:51

Изход в лабиринта

1.5K 0 4

Изход в лабиринта


Сред глутница от вълци, чакащи дори едно малко залитане,

малка крачка встрани,

за да те разкъсат.

Под прицела на кръвожадните им погледи,

на милиметри от безжалостните им ръце,

в тяхната неземно красива градина - разхожда се дете.

Човешката завист граби и граби

 от невинността на тази детска душа.

След дълго лутане между милиони варианти,

в търсене на изхода от безсмислената игра - детето разпери крила,

полетя и се спаси. Спаси се от модерния,

но непълноценен живот.

Избра да живее по свои правила,

водено от мечтите си и отличаващо се

сред глутницата озлобени вълци.

Сред навалицата от намръщени лица,

сляпо спазващи глупавата нова традиция: купуване на щастие с банкноти.

Разхожда се едно усмихнато дете.

Различно, ала щастливо...

Елизабет Годжеманова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Годжеманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Банкноти винаги ще има... под някаква форма.
  • Честно казано докато стигна края,забравих началото.Много дълги изречения и много думи в този текст.Съвет от мен: използвай по-малко думи, за да акцентираш на сюжета.така е по скоро като разказ,отколкото като стих.Мое мнение.Това не е злобна критика, а градивна!Важното е да кажеш с малко думи- много.Това е таланта!
  • Определено описва суровата реалност. Браво.
  • Страховито сред глутница вълци, но добре написано! Хареса ми.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...