7.04.2013 г., 20:51

Изход в лабиринта

1.5K 0 4

Изход в лабиринта


Сред глутница от вълци, чакащи дори едно малко залитане,

малка крачка встрани,

за да те разкъсат.

Под прицела на кръвожадните им погледи,

на милиметри от безжалостните им ръце,

в тяхната неземно красива градина - разхожда се дете.

Човешката завист граби и граби

 от невинността на тази детска душа.

След дълго лутане между милиони варианти,

в търсене на изхода от безсмислената игра - детето разпери крила,

полетя и се спаси. Спаси се от модерния,

но непълноценен живот.

Избра да живее по свои правила,

водено от мечтите си и отличаващо се

сред глутницата озлобени вълци.

Сред навалицата от намръщени лица,

сляпо спазващи глупавата нова традиция: купуване на щастие с банкноти.

Разхожда се едно усмихнато дете.

Различно, ала щастливо...

Елизабет Годжеманова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Годжеманова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Банкноти винаги ще има... под някаква форма.
  • Честно казано докато стигна края,забравих началото.Много дълги изречения и много думи в този текст.Съвет от мен: използвай по-малко думи, за да акцентираш на сюжета.така е по скоро като разказ,отколкото като стих.Мое мнение.Това не е злобна критика, а градивна!Важното е да кажеш с малко думи- много.Това е таланта!
  • Определено описва суровата реалност. Браво.
  • Страховито сред глутница вълци, но добре написано! Хареса ми.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...