Изиграни
И тръгвах, се връщах и спирах, и тичах...
По пътища прашни къде ли не бях.
И тебе, Българио, тебе обичах
и с тебе до днеска така си живях.
Сега, като гледам, как ти се измъчваш
и слагаш сърцето си твое на трън,
ти всяка минута сигнали излъчваш,
че гаснеш полека в опасния сън.
И как да помогна във тази минута?
И мойто сърце ми се пърже в тиган.
Че с таз политика и тъпост надута,
жестоко е всеки от нас изигран...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
