17 jun 2016, 10:57

Изиграни 

  Poesía » Civil
274 1 3

И тръгвах, се връщах и спирах, и тичах...

По пътища прашни къде ли не бях.

И тебе, Българио, тебе обичах

и с тебе  до днеска така си живях.

 

Сега, като гледам, как ти се измъчваш

и слагаш сърцето си твое на трън,

ти всяка минута сигнали  излъчваш,

че гаснеш полека в опасния сън.

 

И как да помогна във тази минута?

И мойто сърце ми се пърже в тиган.

Че с таз политика и тъпост надута,

жестоко е всеки от нас изигран...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??