Jun 17, 2016, 10:57 AM

Изиграни 

  Poetry » Civilian
276 1 3

И тръгвах, се връщах и спирах, и тичах...

По пътища прашни къде ли не бях.

И тебе, Българио, тебе обичах

и с тебе  до днеска така си живях.

 

Сега, като гледам, как ти се измъчваш

и слагаш сърцето си твое на трън,

ти всяка минута сигнали  излъчваш,

че гаснеш полека в опасния сън.

 

И как да помогна във тази минута?

И мойто сърце ми се пърже в тиган.

Че с таз политика и тъпост надута,

жестоко е всеки от нас изигран...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??