13 ene 2016, 10:44

Изключение

  Poesía
554 0 10

след трите дни на радост и празнуване

морето знае кой не притежава колене

със него всички мълчаливо се сбогуват

и само смелите крещят: “довиждане море!”

 

признават сушата и в пясъците ѝ отплуват

за да се завърнат в своите гнезда да могат

дълго с дъждовете да сънуват прегръдките

на плашещата с нежността си необятна синева

 

а ние с теб защо приготвяме багажа

нима брегът способен да ни призове

си заслужава огъня земята въздуха

изпросени в молитвите изречени на колене

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леле, само Наталия Симеонова не съм била в този живот! Да те заблудя? Че откъде смелост и безразсъдство за подобно деяние? Предпочитам да чета публикациите ти. По-приятно занимание е. Аз също още веднъж Ти Благодаря!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Приятелка написа във ФБ: "Морето може и да е до коленете -стига да имаш смелостта и да го преплуваш там където става по-дълбоко...." Реших че си струва да се размишлява за морето от любов, още повече, че никой не обяснява какво точно се случва с Приказката след "три дни яли, пили и се веселили" и затова ми е много интересно да общувам с онова, което Ти виждаш в публикацията. Да поставиш в морето от любов колене на обитателите му... или на колене обитателите... ето... нещо такова е. Затова ми се искаше да не е Гордост и Достойнство... Благодаря Ти
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Разпознаваемото общува с онези части от личното Битие, които си остават неведоми за социалното Битие По изключение, споделям, че Гордостта не е лирическа. Благодаря Ти за прочита.
  • Благодаря Ви!
  • Заслужава си твоята поезия.Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....