13 ene 2016, 10:44

Изключение

  Poesía
552 0 10

след трите дни на радост и празнуване

морето знае кой не притежава колене

със него всички мълчаливо се сбогуват

и само смелите крещят: “довиждане море!”

 

признават сушата и в пясъците ѝ отплуват

за да се завърнат в своите гнезда да могат

дълго с дъждовете да сънуват прегръдките

на плашещата с нежността си необятна синева

 

а ние с теб защо приготвяме багажа

нима брегът способен да ни призове

си заслужава огъня земята въздуха

изпросени в молитвите изречени на колене

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Леле, само Наталия Симеонова не съм била в този живот! Да те заблудя? Че откъде смелост и безразсъдство за подобно деяние? Предпочитам да чета публикациите ти. По-приятно занимание е. Аз също още веднъж Ти Благодаря!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Приятелка написа във ФБ: "Морето може и да е до коленете -стига да имаш смелостта и да го преплуваш там където става по-дълбоко...." Реших че си струва да се размишлява за морето от любов, още повече, че никой не обяснява какво точно се случва с Приказката след "три дни яли, пили и се веселили" и затова ми е много интересно да общувам с онова, което Ти виждаш в публикацията. Да поставиш в морето от любов колене на обитателите му... или на колене обитателите... ето... нещо такова е. Затова ми се искаше да не е Гордост и Достойнство... Благодаря Ти
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Разпознаваемото общува с онези части от личното Битие, които си остават неведоми за социалното Битие По изключение, споделям, че Гордостта не е лирическа. Благодаря Ти за прочита.
  • Благодаря Ви!
  • Заслужава си твоята поезия.Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...