Изключение
след трите дни на радост и празнуване
морето знае кой не притежава колене
със него всички мълчаливо се сбогуват
и само смелите крещят: “довиждане море!”
признават сушата и в пясъците ѝ отплуват
за да се завърнат в своите гнезда да могат
дълго с дъждовете да сънуват прегръдките
на плашещата с нежността си необятна синева
а ние с теб защо приготвяме багажа
нима брегът способен да ни призове
си заслужава огъня земята въздуха
изпросени в молитвите изречени на колене
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Леле, само Наталия Симеонова не съм била в този живот! Да те заблудя? Че откъде смелост и безразсъдство за подобно деяние? Предпочитам да чета публикациите ти. По-приятно занимание е. 
По изключение, споделям, че Гордостта не е лирическа. Благодаря Ти за прочита.
