13.01.2016 г., 10:44

Изключение

548 0 10

след трите дни на радост и празнуване

морето знае кой не притежава колене

със него всички мълчаливо се сбогуват

и само смелите крещят: “довиждане море!”

 

признават сушата и в пясъците ѝ отплуват

за да се завърнат в своите гнезда да могат

дълго с дъждовете да сънуват прегръдките

на плашещата с нежността си необятна синева

 

а ние с теб защо приготвяме багажа

нима брегът способен да ни призове

си заслужава огъня земята въздуха

изпросени в молитвите изречени на колене

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, само Наталия Симеонова не съм била в този живот! Да те заблудя? Че откъде смелост и безразсъдство за подобно деяние? Предпочитам да чета публикациите ти. По-приятно занимание е. Аз също още веднъж Ти Благодаря!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Приятелка написа във ФБ: "Морето може и да е до коленете -стига да имаш смелостта и да го преплуваш там където става по-дълбоко...." Реших че си струва да се размишлява за морето от любов, още повече, че никой не обяснява какво точно се случва с Приказката след "три дни яли, пили и се веселили" и затова ми е много интересно да общувам с онова, което Ти виждаш в публикацията. Да поставиш в морето от любов колене на обитателите му... или на колене обитателите... ето... нещо такова е. Затова ми се искаше да не е Гордост и Достойнство... Благодаря Ти
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Разпознаваемото общува с онези части от личното Битие, които си остават неведоми за социалното Битие По изключение, споделям, че Гордостта не е лирическа. Благодаря Ти за прочита.
  • Благодаря Ви!
  • Заслужава си твоята поезия.Wali/Виолета Томова/

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...