13.01.2016 г., 10:44

Изключение

558 0 10

след трите дни на радост и празнуване

морето знае кой не притежава колене

със него всички мълчаливо се сбогуват

и само смелите крещят: “довиждане море!”

 

признават сушата и в пясъците ѝ отплуват

за да се завърнат в своите гнезда да могат

дълго с дъждовете да сънуват прегръдките

на плашещата с нежността си необятна синева

 

а ние с теб защо приготвяме багажа

нима брегът способен да ни призове

си заслужава огъня земята въздуха

изпросени в молитвите изречени на колене

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле, само Наталия Симеонова не съм била в този живот! Да те заблудя? Че откъде смелост и безразсъдство за подобно деяние? Предпочитам да чета публикациите ти. По-приятно занимание е. Аз също още веднъж Ти Благодаря!
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Приятелка написа във ФБ: "Морето може и да е до коленете -стига да имаш смелостта и да го преплуваш там където става по-дълбоко...." Реших че си струва да се размишлява за морето от любов, още повече, че никой не обяснява какво точно се случва с Приказката след "три дни яли, пили и се веселили" и затова ми е много интересно да общувам с онова, което Ти виждаш в публикацията. Да поставиш в морето от любов колене на обитателите му... или на колене обитателите... ето... нещо такова е. Затова ми се искаше да не е Гордост и Достойнство... Благодаря Ти
  • Dimitrov67 (Валери Димитров) Разпознаваемото общува с онези части от личното Битие, които си остават неведоми за социалното Битие По изключение, споделям, че Гордостта не е лирическа. Благодаря Ти за прочита.
  • Благодаря Ви!
  • Заслужава си твоята поезия.Wali/Виолета Томова/

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...