Тази страна на медала е дяволски тежка.
Колко надежди погреба, усмивки смрази.
Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.
Но не пропусна целта, всичко живо срази.
Пари до болка и с времето се окопава.
Всеки изплаква самотно нелекия дял.
Който намери искрица за миг си прощава.
Гузният втъква в плътта си заострен кинжал.
Никой не знае кога ще измоли пощада.
Как ще заслужи, дали ще дочака до срок.
Каменна крепост руши, трупа нова грамада.
Да я отмести всесилен единствен е Бог.