Sep 5, 2024, 7:37 AM  

Изкупление

  Poetry
553 1 3

Тази страна на медала е дяволски тежка.

Колко надежди погреба, усмивки смрази.

Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.

Но не пропусна целта, всичко живо срази.

 

Пари до болка и с времето се окопава.

Всеки изплаква самотно нелекия дял.

Който намери искрица за миг си прощава.

Гузният втъква в плътта си заострен кинжал.

 

Никой не знае кога ще измоли пощада.

Как ще заслужи, дали ще дочака до срок.

Каменна крепост руши, трупа нова грамада.

Да я отмести всесилен единствен е Бог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...