5 сент. 2024 г., 07:37  

Изкупление

544 1 3

Тази страна на медала е дяволски тежка.

Колко надежди погреба, усмивки смрази.

Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.

Но не пропусна целта, всичко живо срази.

 

Пари до болка и с времето се окопава.

Всеки изплаква самотно нелекия дял.

Който намери искрица за миг си прощава.

Гузният втъква в плътта си заострен кинжал.

 

Никой не знае кога ще измоли пощада.

Как ще заслужи, дали ще дочака до срок.

Каменна крепост руши, трупа нова грамада.

Да я отмести всесилен единствен е Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...