5 сент. 2024 г., 07:37

Изкупление 

  Поэзия
134 1 3

Тази страна на медала е дяволски тежка.

Колко надежди погреба, усмивки смрази.

Беше неволна, безпочвена, глупава грешка.

Но не пропусна целта, всичко живо срази.

 

Пари до болка и с времето се окопава.

Всеки изплаква самотно нелекия дял.

Който намери искрица за миг си прощава.

Гузният втъква в плътта си заострен кинжал.

 

Никой не знае кога ще измоли пощада.

Как ще заслужи, дали ще дочака до срок.

Каменна крепост руши, трупа нова грамада.

Да я отмести всесилен единствен е Бог.

© Светличка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??