Изкушение

4 dic 2009, 22:56

Poesía

434 0 2

Нахлува мисъл празна,

пораждат се съмнения

и очи за трепет жадни

съзират изкушение.

Всичко в мен копнее

за порив нов вълнуващ,

а сърцето глухо стене,

но страстите пируват.

От заблуда запленена,

не изпитвам угризения

и, сякаш прелъстена,

греха наричам забавление.

Накрая се поддавам,

еуфорията стихва,

пак с мислите оставам,

но от спомена не трепвам.

Наслада бегла носи

прегрешението тленно,

забравено е после -

любовта единствено е ценна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-04T23:57:01+02:00

"Наслада бегла носи
прегрешението тленно,
забравено е после -
любовта единствено е ценна"
Разбрала си истината, Мартина!
Първото вече е сравнително лесно, а ценното...ти знаеш кое е!
Поздравления!
Sorbus (Пенко Пенков)

2009-12-04T23:48:41+02:00

Прекалено много декларации!... Няма много поезия тук!