Изкушение
Нахлува мисъл празна,
пораждат се съмнения
и очи за трепет жадни
съзират изкушение.
Всичко в мен копнее
за порив нов вълнуващ,
а сърцето глухо стене,
но страстите пируват.
От заблуда запленена,
не изпитвам угризения
и, сякаш прелъстена,
греха наричам забавление.
Накрая се поддавам,
еуфорията стихва,
пак с мислите оставам,
но от спомена не трепвам.
Наслада бегла носи
прегрешението тленно,
забравено е после -
любовта единствено е ценна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Todos los derechos reservados
