4.12.2009 г., 22:56 ч.

Изкушение 

  Поезия
435 0 2

Нахлува мисъл празна,

пораждат се съмнения

и очи за трепет жадни

съзират изкушение.

 

Всичко в мен копнее

за порив нов вълнуващ,

а сърцето глухо стене,

но страстите пируват.

 

От заблуда запленена,

не изпитвам угризения

и, сякаш прелъстена,

греха наричам забавление.

 

Накрая се поддавам,

еуфорията стихва,

пак с мислите оставам,

но от спомена не трепвам.

 

Наслада бегла носи

прегрешението тленно,

забравено е после -

любовта единствено е ценна.

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Наслада бегла носи
    прегрешението тленно,
    забравено е после -
    любовта единствено е ценна"
    Разбрала си истината, Мартина!
    Първото вече е сравнително лесно, а ценното...ти знаеш кое е!
    Поздравления!
  • Прекалено много декларации!... Няма много поезия тук!
Предложения
: ??:??