26 nov 2007, 14:15

Изкушение

  Poesía » Otra
1.4K 0 3

Нима има смисъл в живота студен,

който ни смачква бавно ден след ден?

Нима трябва да живеем в този свят жесток,

изпълнен с толкова злоба и порок?

Нима смъртта не е единственото решение

и това тъй желано избавление?

Нима краят на земния път не е ново начало,

което ни отвежда във вечността, където времето е спряло?

Нямам сили да ви отговоря аз,

искам да викам, но останах без глас!

Сълзите се стичат по бузите вече,

предавам се аз, разбери ме, човече!

Сама, сред океана от разбити мечти,

аз плувам към брега на мъртвите души!

Да се бори с изкушението не може мойто сърце,

развявам белия флаг и вдигам ръце!

                                                                                                                                                                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Чакърова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла!Винаги има смисъл!
  • Няма място за отстъпление в този живот.
    " Вдигни очи, виж този свят ,
    светът сега върви напред, а не назад. "
    Добре дошла !
    Поздрави !
  • Абсурдно е дори да си го мислиш!!!Бори се,я виж в мъката и отчаянието какво се ражда!Ние сме с теб!!!И добре дошлаДа не мислиш,че тук на всички им е лесно?!Я виж колко абонати са,ако всички вдигнат белия байрак...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...