26.11.2007 г., 14:15

Изкушение

1.4K 0 3

Нима има смисъл в живота студен,

който ни смачква бавно ден след ден?

Нима трябва да живеем в този свят жесток,

изпълнен с толкова злоба и порок?

Нима смъртта не е единственото решение

и това тъй желано избавление?

Нима краят на земния път не е ново начало,

което ни отвежда във вечността, където времето е спряло?

Нямам сили да ви отговоря аз,

искам да викам, но останах без глас!

Сълзите се стичат по бузите вече,

предавам се аз, разбери ме, човече!

Сама, сред океана от разбити мечти,

аз плувам към брега на мъртвите души!

Да се бори с изкушението не може мойто сърце,

развявам белия флаг и вдигам ръце!

                                                                                                                                                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла!Винаги има смисъл!
  • Няма място за отстъпление в този живот.
    " Вдигни очи, виж този свят ,
    светът сега върви напред, а не назад. "
    Добре дошла !
    Поздрави !
  • Абсурдно е дори да си го мислиш!!!Бори се,я виж в мъката и отчаянието какво се ражда!Ние сме с теб!!!И добре дошлаДа не мислиш,че тук на всички им е лесно?!Я виж колко абонати са,ако всички вдигнат белия байрак...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...