Чух от някой, че си лесна,
трябваше да проверя.
Ала как тъй неусетно
аз се влюбих на мига.
Няма кой да ме попита
искам ли да бъда с теб.
Всичко хубаво отлита,
аз топя се като лед.
Цял живот съм се страхувал
да не стана нечий роб.
Ала любовта ловува
и животът е суров.
Нямам глас и нямам воля,
изпълнявам всичко тук.
Щом ми казват, ще се моля
и сърцето ми няма звук.
Идва ред и да обичам,
кой ми заповядва днес?
Вече на никой не приличам,
изгубих всяк’ъв интерес.
С вериги аз оставам,
окован от любовта.
Няма как да се надявам,
че ще зърна свобода.
© Димитър Дуров Todos los derechos reservados