26 abr 2011, 22:57

Изкушение

741 0 0

Чух от някой, че си лесна,
трябваше да проверя.
Ала как тъй неусетно
аз се влюбих на мига.

Няма кой да ме попита
искам ли да бъда с теб.
Всичко хубаво отлита,
аз топя се като лед.

Цял живот съм се страхувал
да не стана нечий роб.
Ала любовта ловува
и животът е суров.

Нямам глас и нямам воля,
изпълнявам всичко тук.
Щом ми казват, ще се моля
и сърцето ми няма звук.

Идва ред и да обичам,
кой ми заповядва днес?
Вече на никой не приличам,
изгубих всяк’ъв интерес.

С вериги аз оставам,
окован от любовта.
Няма как да се надявам,
че ще зърна свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...