26.04.2011 г., 22:57

Изкушение

743 0 0

Чух от някой, че си лесна,
трябваше да проверя.
Ала как тъй неусетно
аз се влюбих на мига.

Няма кой да ме попита
искам ли да бъда с теб.
Всичко хубаво отлита,
аз топя се като лед.

Цял живот съм се страхувал
да не стана нечий роб.
Ала любовта ловува
и животът е суров.

Нямам глас и нямам воля,
изпълнявам всичко тук.
Щом ми казват, ще се моля
и сърцето ми няма звук.

Идва ред и да обичам,
кой ми заповядва днес?
Вече на никой не приличам,
изгубих всяк’ъв интерес.

С вериги аз оставам,
окован от любовта.
Няма как да се надявам,
че ще зърна свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....