31 ene 2017, 22:08  

Изкуствена, но усмивка 

  Poesía
5.0 / 3
394 0 3
Изкуствена, но усмивка
Не знам за добро ли е или за беля,
но душата ми се поизноси.
Като косите ми и тя побеля.
Взе по-малко да може да носи.
Беше скътана вътре във мене.
Невзрачна. Но не спеше, дори и в съня.
Залиня от будуване. Стана прозрачна
и съвсем, съвсем изтъня.
Бе станала крехка. Много лека и къса.
Заздрави я животът, пластичен.
Инжектира ù ботокс. Да не се скъса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »