Jan 31, 2017, 10:08 PM  

Изкуствена, но усмивка 

  Poetry
343 0 3

Изкуствена, но усмивка

 

Не знам за добро ли е или за беля,

но душата ми се поизноси.

Като косите ми и тя побеля.

Взе по-малко да може да носи.

 

Беше скътана вътре във мене.

Невзрачна. Но не спеше, дори и в съня.

Залиня от будуване. Стана прозрачна

и съвсем, съвсем изтъня.

 

Бе станала крехка. Много лека и къса.

Заздрави я животът, пластичен.

Инжектира ù ботокс. Да не се скъса.

Стана гъвкава и еластична.

 

И да е жилава и издръжлива,

в края на устните ù ù направи извивка.

Сега изглежда напълно щастлива.

С душа - изкуствена, но все пак усмивка.

© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??