Изкуствена, но усмивка
Изкуствена, но усмивка
Не знам за добро ли е или за беля,
но душата ми се поизноси.
Като косите ми и тя побеля.
Взе по-малко да може да носи.
Беше скътана вътре във мене.
Невзрачна. Но не спеше, дори и в съня.
Залиня от будуване. Стана прозрачна
и съвсем, съвсем изтъня.
Бе станала крехка. Много лека и къса.
Заздрави я животът, пластичен.
Инжектира ù ботокс. Да не се скъса.
Стана гъвкава и еластична.
И да е жилава и издръжлива,
в края на устните ù ù направи извивка.
Сега изглежда напълно щастлива.
С душа - изкуствена, но все пак усмивка.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
