16 dic 2007, 20:16

Изкуствено

934 0 6

Изкуствени цветя цъфтят

във неговата пролет,

изкуствени птици летят

техния изкуствен полет.

 

Изкуствени водопади се стичат

по изкуствените му скали,

да, на истински приличат.

Но не са, нали?

 

Не! Аз не искам пролет изкуствена

във поглед, вледенен от лъжи,

искам от истината му да вкуся,

дори това да означава сълзи!

 

Не! Аз не искам изкуствени думи!

И фалшива обич не искам аз! Не!

Искам просто да остане той във ума ми

с истинското му детско сърце!

 

Не! Аз не искам изкуствени слънца

и птици, направени от плюш и конци,

неувяхващи, но изкуствени цветя...

Искам истина, дори безкрайно да боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • той си е истински, ама не знае как да се довери на някой и как да обича....ще се научи
    а ти за пореден път ме караш да се усмихвам до ушите
  • пепи за пореден път спиращо дъха стихотворение!!но си права нямаш нужда от изкуствени думи цветя.чувства..ако не е истински с теб оставиго!!
    мноого прегръдки от мен за прекрасното пепи
  • Благодаря ви!
  • Поздравления, Петя!!!
  • ...истината и само истината...
    важно условие в любовта...много хубав стих.
    с обич за теб.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...