16.12.2007 г., 20:16

Изкуствено

921 0 6

Изкуствени цветя цъфтят

във неговата пролет,

изкуствени птици летят

техния изкуствен полет.

 

Изкуствени водопади се стичат

по изкуствените му скали,

да, на истински приличат.

Но не са, нали?

 

Не! Аз не искам пролет изкуствена

във поглед, вледенен от лъжи,

искам от истината му да вкуся,

дори това да означава сълзи!

 

Не! Аз не искам изкуствени думи!

И фалшива обич не искам аз! Не!

Искам просто да остане той във ума ми

с истинското му детско сърце!

 

Не! Аз не искам изкуствени слънца

и птици, направени от плюш и конци,

неувяхващи, но изкуствени цветя...

Искам истина, дори безкрайно да боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • той си е истински, ама не знае как да се довери на някой и как да обича....ще се научи
    а ти за пореден път ме караш да се усмихвам до ушите
  • пепи за пореден път спиращо дъха стихотворение!!но си права нямаш нужда от изкуствени думи цветя.чувства..ако не е истински с теб оставиго!!
    мноого прегръдки от мен за прекрасното пепи
  • Благодаря ви!
  • Поздравления, Петя!!!
  • ...истината и само истината...
    важно условие в любовта...много хубав стих.
    с обич за теб.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...