16 дек. 2007 г., 20:16

Изкуствено

930 0 6

Изкуствени цветя цъфтят

във неговата пролет,

изкуствени птици летят

техния изкуствен полет.

 

Изкуствени водопади се стичат

по изкуствените му скали,

да, на истински приличат.

Но не са, нали?

 

Не! Аз не искам пролет изкуствена

във поглед, вледенен от лъжи,

искам от истината му да вкуся,

дори това да означава сълзи!

 

Не! Аз не искам изкуствени думи!

И фалшива обич не искам аз! Не!

Искам просто да остане той във ума ми

с истинското му детско сърце!

 

Не! Аз не искам изкуствени слънца

и птици, направени от плюш и конци,

неувяхващи, но изкуствени цветя...

Искам истина, дори безкрайно да боли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • той си е истински, ама не знае как да се довери на някой и как да обича....ще се научи
    а ти за пореден път ме караш да се усмихвам до ушите
  • пепи за пореден път спиращо дъха стихотворение!!но си права нямаш нужда от изкуствени думи цветя.чувства..ако не е истински с теб оставиго!!
    мноого прегръдки от мен за прекрасното пепи
  • Благодаря ви!
  • Поздравления, Петя!!!
  • ...истината и само истината...
    важно условие в любовта...много хубав стих.
    с обич за теб.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...