30 ene 2011, 19:30

Изкуство

  Poesía
573 0 0

Угрижено търси своя триножник

безименният художник, нейде из парка.

Встрани от алеята, встрани от метежното.

И от суетата на земния шар.

 

Из парка разхождат се всякакви бродници,

сродни души и майки с деца. Навярно пресъхнала

е палитрата на художника.

А може би никога не е ползвал боя.

 

В реката отсреща е пълно с триножници;

художниците рисуват с пръсти в снега.

Картината сложна е, когато си спомнят,

че белият лист е света.

 

Отреди на триножника, разкрачен над преспите,

виелица същата тази съдба.

Но преди да потъне, на брега го издърпа

една вкочанена, презряна ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...