30 ene 2011, 19:30

Изкуство

  Poesía
571 0 0

Угрижено търси своя триножник

безименният художник, нейде из парка.

Встрани от алеята, встрани от метежното.

И от суетата на земния шар.

 

Из парка разхождат се всякакви бродници,

сродни души и майки с деца. Навярно пресъхнала

е палитрата на художника.

А може би никога не е ползвал боя.

 

В реката отсреща е пълно с триножници;

художниците рисуват с пръсти в снега.

Картината сложна е, когато си спомнят,

че белият лист е света.

 

Отреди на триножника, разкрачен над преспите,

виелица същата тази съдба.

Но преди да потъне, на брега го издърпа

една вкочанена, презряна ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....