30 ene 2011, 19:30

Изкуство

  Poesía
572 0 0

Угрижено търси своя триножник

безименният художник, нейде из парка.

Встрани от алеята, встрани от метежното.

И от суетата на земния шар.

 

Из парка разхождат се всякакви бродници,

сродни души и майки с деца. Навярно пресъхнала

е палитрата на художника.

А може би никога не е ползвал боя.

 

В реката отсреща е пълно с триножници;

художниците рисуват с пръсти в снега.

Картината сложна е, когато си спомнят,

че белият лист е света.

 

Отреди на триножника, разкрачен над преспите,

виелица същата тази съдба.

Но преди да потъне, на брега го издърпа

една вкочанена, презряна ръка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...