Jan 30, 2011, 7:30 PM

Изкуство

  Poetry
568 0 0

Угрижено търси своя триножник

безименният художник, нейде из парка.

Встрани от алеята, встрани от метежното.

И от суетата на земния шар.

 

Из парка разхождат се всякакви бродници,

сродни души и майки с деца. Навярно пресъхнала

е палитрата на художника.

А може би никога не е ползвал боя.

 

В реката отсреща е пълно с триножници;

художниците рисуват с пръсти в снега.

Картината сложна е, когато си спомнят,

че белият лист е света.

 

Отреди на триножника, разкрачен над преспите,

виелица същата тази съдба.

Но преди да потъне, на брега го издърпа

една вкочанена, презряна ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...