8 feb 2019, 8:45  

Изкуството

  Poesía
458 1 0

на този свят

по-скоро негостоприемен

сред хората

по-скоро слаби и сами

емоциите ни

като изсечени монети

се окисляват

потни в дланите

на наште дни

 

като дърво без корен

скитат страховете ни

подгонени от кипнали борби

доброто

в пикограми го отмерваме

в сърцето си

изкуството е

някак

да го проявим

 

 

Публикувано във:

  • "4", еКнига 2011

и във

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах, Буквите, С., с.233

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....