8.02.2019 г., 8:45  

Изкуството

457 1 0

на този свят

по-скоро негостоприемен

сред хората

по-скоро слаби и сами

емоциите ни

като изсечени монети

се окисляват

потни в дланите

на наште дни

 

като дърво без корен

скитат страховете ни

подгонени от кипнали борби

доброто

в пикограми го отмерваме

в сърцето си

изкуството е

някак

да го проявим

 

 

Публикувано във:

  • "4", еКнига 2011

и във

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах, Буквите, С., с.233

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...