8 февр. 2019 г., 08:45  

Изкуството

460 1 0

на този свят

по-скоро негостоприемен

сред хората

по-скоро слаби и сами

емоциите ни

като изсечени монети

се окисляват

потни в дланите

на наште дни

 

като дърво без корен

скитат страховете ни

подгонени от кипнали борби

доброто

в пикограми го отмерваме

в сърцето си

изкуството е

някак

да го проявим

 

 

Публикувано във:

  • "4", еКнига 2011

и във

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах, Буквите, С., с.233

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....