Изкуството да липсваш

blue28 (Ая)
11 21

13 dic 2012, 11:12

Poesía

922 0 5

Усмихвам се – усмивката ми нищичко не значи.

Поглеждам – с празнота е пълен моят взор.

Досущ съм като всички минувачи,

заключила се в собствен мой затвор.

Старая се отчаяно да си приличам

(на петнайсет съм и важно е това);

шепнешком „из-гу-бе-на“ си сричам,

да не би да се забравя – затова.

Като другите е трудно да живея,

изгубила дълбочината на небето си,

но сега – в замяна - пък владея

изкуството да липсваш сам на себе си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valqka (Валентин Василев)

2013-05-01T10:06:58+03:00

Вълнуващо!
Довереница (Дочка Василева)

2012-12-13T21:15:45+02:00

Да липсващ сам на себе си - стъпало първо е
от вечната житейска философия.
Животът ни е непрестанно търсене,
а липсата на липса е утопия...

Аплодисменти и от мен!
petinka67 (Петя Кръстева)

2012-12-13T19:48:39+02:00

И аз те поздравявам!
Не се отказвай да пишеш - имаш 'зрънце' - дай му шанс да расте!
Katriona (Кети Рашева)

2012-12-13T18:01:51+02:00

Съгласих се напълно с Рада - удивителен талант и какви прозрения само! Има какво да научат от теб...
radiola (Рада Димова)

2012-12-13T14:13:19+02:00

Хареса ми много!За едно малко момиче казваш страхотни неща и пишеш по–добре от много в този сайт!