Изкуството да липсваш

Poetry

1.1K 0 5

Усмихвам се – усмивката ми нищичко не значи.

Поглеждам – с празнота е пълен моят взор.

Досущ съм като всички минувачи,

заключила се в собствен мой затвор.

Старая се отчаяно да си приличам

(на петнайсет съм и важно е това);

шепнешком „из-гу-бе-на“ си сричам,

да не би да се забравя – затова.

Като другите е трудно да живея,

изгубила дълбочината на небето си,

но сега – в замяна - пък владея

изкуството да липсваш сам на себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valqka (Валентин Василев)

Вълнуващо!

2013-05-01T10:06:58+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Да липсващ сам на себе си - стъпало първо е
от вечната житейска философия.
Животът ни е непрестанно търсене,
а липсата на липса е утопия...

Аплодисменти и от мен!

2012-12-13T21:15:45+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

И аз те поздравявам!
Не се отказвай да пишеш - имаш 'зрънце' - дай му шанс да расте!

2012-12-13T19:48:39+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Съгласих се напълно с Рада - удивителен талант и какви прозрения само! Има какво да научат от теб...

2012-12-13T18:01:51+02:00
radiola (Рада Димова)

Хареса ми много!За едно малко момиче казваш страхотни неща и пишеш по–добре от много в този сайт!

2012-12-13T14:13:19+02:00