21 may 2007, 12:45

Изкуството да си мечтаеш

  Poesía
1.4K 0 5
Хайде тази вечер лятна
да избягаме накрай света,
да ни носи тихичкият вятър
по сапфирени гори, поля!

Хайде сребърни боички
да си вземем от луната
и да начертаем всичко
най-красиво на земята!

Платното бяло ще ни е небето,
а звездите ще са ни палитра,
музата ни е в сърцето,
искам да рисувам всичко!

Ще рисувам за цветята,
за елмазена роса,
която къпе се в дъгата,
сутрин - рано през деня!

Ще рисувам за живота
и за всеки светъл ден,
през който ти ми се усмихваш
и заставаш тук до мен!

На изгрева ще нарисувам
най-красивия пейзаж,
във който зло не съществува
и сълзите са мираж!

А на края на деня
на залеза ще посветя
едно море изящно опиянено,
от слънцето червено!

Усмихната съм от живота,
обичам всичко на света,
в такива мигове свободни
дано живее любовта!

Изкуството да си мечтаеш
аз владея го сега,
щото утре може би - не зная,
ще ни няма... живей в мига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...