21 may 2007, 12:45

Изкуството да си мечтаеш

  Poesía
1.4K 0 5
Хайде тази вечер лятна
да избягаме накрай света,
да ни носи тихичкият вятър
по сапфирени гори, поля!

Хайде сребърни боички
да си вземем от луната
и да начертаем всичко
най-красиво на земята!

Платното бяло ще ни е небето,
а звездите ще са ни палитра,
музата ни е в сърцето,
искам да рисувам всичко!

Ще рисувам за цветята,
за елмазена роса,
която къпе се в дъгата,
сутрин - рано през деня!

Ще рисувам за живота
и за всеки светъл ден,
през който ти ми се усмихваш
и заставаш тук до мен!

На изгрева ще нарисувам
най-красивия пейзаж,
във който зло не съществува
и сълзите са мираж!

А на края на деня
на залеза ще посветя
едно море изящно опиянено,
от слънцето червено!

Усмихната съм от живота,
обичам всичко на света,
в такива мигове свободни
дано живее любовта!

Изкуството да си мечтаеш
аз владея го сега,
щото утре може би - не зная,
ще ни няма... живей в мига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...