21 мая 2007 г., 12:45

Изкуството да си мечтаеш

1.4K 0 5
Хайде тази вечер лятна
да избягаме накрай света,
да ни носи тихичкият вятър
по сапфирени гори, поля!

Хайде сребърни боички
да си вземем от луната
и да начертаем всичко
най-красиво на земята!

Платното бяло ще ни е небето,
а звездите ще са ни палитра,
музата ни е в сърцето,
искам да рисувам всичко!

Ще рисувам за цветята,
за елмазена роса,
която къпе се в дъгата,
сутрин - рано през деня!

Ще рисувам за живота
и за всеки светъл ден,
през който ти ми се усмихваш
и заставаш тук до мен!

На изгрева ще нарисувам
най-красивия пейзаж,
във който зло не съществува
и сълзите са мираж!

А на края на деня
на залеза ще посветя
едно море изящно опиянено,
от слънцето червено!

Усмихната съм от живота,
обичам всичко на света,
в такива мигове свободни
дано живее любовта!

Изкуството да си мечтаеш
аз владея го сега,
щото утре може би - не зная,
ще ни няма... живей в мига!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...