May 21, 2007, 12:45 PM

Изкуството да си мечтаеш

  Poetry
1.4K 0 5
Хайде тази вечер лятна
да избягаме накрай света,
да ни носи тихичкият вятър
по сапфирени гори, поля!

Хайде сребърни боички
да си вземем от луната
и да начертаем всичко
най-красиво на земята!

Платното бяло ще ни е небето,
а звездите ще са ни палитра,
музата ни е в сърцето,
искам да рисувам всичко!

Ще рисувам за цветята,
за елмазена роса,
която къпе се в дъгата,
сутрин - рано през деня!

Ще рисувам за живота
и за всеки светъл ден,
през който ти ми се усмихваш
и заставаш тук до мен!

На изгрева ще нарисувам
най-красивия пейзаж,
във който зло не съществува
и сълзите са мираж!

А на края на деня
на залеза ще посветя
едно море изящно опиянено,
от слънцето червено!

Усмихната съм от живота,
обичам всичко на света,
в такива мигове свободни
дано живее любовта!

Изкуството да си мечтаеш
аз владея го сега,
щото утре може би - не зная,
ще ни няма... живей в мига!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...