феникс (Светльо Златанов) феникс (Светльо Златанов)
56
20 may 2007, 11:32

ИЗЛЕТ

  Poesía
787 0 5
                     И  З   Л   Е  Т

            Припяват тихичко вълните
            до морския лазурен бряг!
            Как бързо отминават дните,
            препускайки във своя бяг!

            Но днес е хубав ден и нежно
            ни гали горска тишина!
            Дърветата шумят вълшебно
            и ни изпълва топлина!

            Душите жадно пият тази
            природна дивна красота
            и сливат се в едно екстази
            от тази сбъдната мечта!

            До нас котак и две кутрета
            играят, скачат, трополят,
            оформят веселата чета,
            а чувствата ни май не спят!

            Че две очи небесно сини
            блестят тъй ласкаво до мен,
            дълбоки като две вселени
            ме гледат с поглед откровен!

            А устните, сами решени
            да ни дарят със нежността
            и сляха нашите вселени
            с целувка вечна в любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0