13 ago 2009, 19:46

Излез 

  Poesía » De amor
1451 0 4
Сърцето ми е свещ горяща,
а пламъкът си ти,
недей със поглед ме изпраща,
а жаден ме грабни.
Излез от ледената кожа
и в моята ела,
със кой ли да се обзаложа,
че можеш и това...
Че времето за миг изчезва,
когато сме сами,
че болката се стапя бързо,
а вятърът шепти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??