Излез
Сърцето ми е свещ горяща,
а пламъкът си ти,
недей със поглед ме изпраща,
а жаден ме грабни.
Излез от ледената кожа
и в моята ела,
със кой ли да се обзаложа,
че можеш и това...
Че времето за миг изчезва,
когато сме сами,
че болката се стапя бързо,
а вятърът шепти...
Излез от тъмната си стая
и в моята ела,
за слънцето не ща да зная -
във нея си звезда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Стоянова Всички права запазени
