12 mar 2012, 9:51

Излез от мене! 

  Poesía » Otra
1042 0 19

Излез от мене!

 

Тази болка ме убива. Не, не мога така.

Като сянка през мен да минаваш,

замръзвам вече в мрака и студа,

сякаш за нещо ме наказваш.

 

Спри за миг, болко! Говори с мен в този час!

Ти си влюбена в мене, но не обичам те аз.

Тежки мисли раждаш с немощен глас.

 

Спри за миг, болко! Дъх да си поема.

Нямам си Слънце, когато си в  мене!

Искам с нокти да те изтръгнa и отнема,

като птица ранена съм и не летя заради тебе.

 

Но не мога да те стигна, ти си като стреме.

Спри за миг, излез завинаги и не оставяй семе!

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви Антоан!
  • Благодаря ви Елина и Михаил!
  • Ех... да можеше болката завинаги да се изтръгне,никога повече отново да никне.... Тъжно е, просълзи ме и много много ми хареса като творба-Искрен съм- Не се поДмазвам за коментарче
  • Тъжно!Но с времето болката минава!Поздрав, Минка!
  • Благодаря ви Елена и Яна!
  • Тъжно стихчета,но красиво
  • Благодаря Ленка!
  • ...не очаквай да спре или да си отиде... Някъде си спомням нечий думи: ,,Когато те боли, значи си Жив!'' С болка идваме на този свят с болка си отиваме, но поне някак се опитваме да я притискаме... Поздрав Минче!
  • Тъжно и прекрасно...
  • Нека да има Слънце във всички души!
  • Благодаря ви Магдалена - който я познава - ме разбра!
  • Благодарение на подсъзнанието си успявам да се забавлявам даже когато положението е за плач.
    "...но не обичам те аз" е куул.
    "Излез от мене" още по.
  • трябва да познаваш болката, за да разбереш...
    сърдечен поздрав, Минка.
  • Благодаря ти Весе!
    Това се мъча да направя!
    Който не я познава - Болката, не може да те разбере!
    Бъди здрава!
  • Благодаря ти Иваничка!
  • Спри за миг, болко!...

    Прекрасен стих!
  • Благодаря ви Ивелина, Ваня, Нина, не знам вече как да се боря!Пожелавам на всички здраве и спокойствие!Радвам се, че ви има!
  • Удар след удар в живота и болката е непоносима. Уморени сме, не издържаме... Искаме с нокти да я изтръгнем, но не можем да я стигнем. Борим се, падаме ставаме и смело напред продължаваме. Давай, не се предавай! Поздрави, Минка!
  • Омотано ми е това стихотворение...И много удивителни,много нещо...
Propuestas
: ??:??