Излез от мене!
Излез от мене!
Тази болка ме убива. Не, не мога така.
Като сянка през мен да минаваш,
замръзвам вече в мрака и студа,
сякаш за нещо ме наказваш.
Спри за миг, болко! Говори с мен в този час!
Ти си влюбена в мене, но не обичам те аз.
Тежки мисли раждаш с немощен глас.
Спри за миг, болко! Дъх да си поема.
Нямам си Слънце, когато си в мене!
Искам с нокти да те изтръгнa и отнема,
като птица ранена съм и не летя заради тебе.
Но не мога да те стигна, ти си като стреме.
Спри за миг, излез завинаги и не оставяй семе!
© Мина Конарова All rights reserved.
