divkozel (Красимир Йорданов)
65 22
9 jul 2009, 14:53

Излизам бавно 

  Poesía » Del paisaje
720 0 9

Тя разбира къде се лутам.
През километрища ме усеща.
Иска до мен да доплува.
Но тъй, че детето ù да не ми пречи.

Аз съм в такава яма,
пред която Марианската падина не струва.
Нито мога да кажа "здрасти",
нито да се сбогувам...

Едно ми е водолазно...
Едно ми е междуметно...
Като ти гръмнат предпазителите,
иди се опитай да светиш.

Тя отвисоко ме гледа.
Нощем влита при мен през комина.
Още не съм наясно
жена ли е или месечина.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Оригинална пейзажна лирика!
    Поздрав!
  • . . . - - - . . .
  • Поздравления, Краси!
    Ако е месечина, поне опитай да не "виеш" срешу нея!
  • И месечината рогата, и козелът - лика-прилика сте си!
  • Като установиш от какъв вид е бедствието, с удоволствие ще прочета новото писание!
    Краси... кога ще ми попееш? М?
  • Ако ти оставя подаръци не е жена, просто недей да жомиш когато те целува, а тва което пада на раменете ти не е нейната коса.
  • Силно , оригинално, без следа от превземки...
  • Приеми като поздрав:
    "Прощавам ти онази мъжка слабост.
    Прощавам я на всичките мъже..."
    Много ми хареса!
  • "Като ти гръмнат предпазителите,
    иди се опитай да светиш."-ще светиш, ама друг път!
Propuestas
: ??:??