divkozel (Красимир Йорданов) divkozel (Красимир Йорданов)
1 65
9 jul 2009, 14:53

Излизам бавно

1K 0 9

Тя разбира къде се лутам.
През километрища ме усеща.
Иска до мен да доплува.
Но тъй, че детето ù да не ми пречи.

Аз съм в такава яма,
пред която Марианската падина не струва.
Нито мога да кажа "здрасти",
нито да се сбогувам...

Едно ми е водолазно...
Едно ми е междуметно...
Като ти гръмнат предпазителите,
иди се опитай да светиш.

Тя отвисоко ме гледа.
Нощем влита при мен през комина.
Още не съм наясно
жена ли е или месечина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0