Излизам бавно
Тя разбира къде се лутам.
През километрища ме усеща.
Иска до мен да доплува.
Но тъй, че детето ù да не ми пречи.
Аз съм в такава яма,
пред която Марианската падина не струва.
Нито мога да кажа "здрасти",
нито да се сбогувам...
Едно ми е водолазно...
Едно ми е междуметно...
Като ти гръмнат предпазителите,
иди се опитай да светиш.
Тя отвисоко ме гледа.
Нощем влита при мен през комина.
Още не съм наясно
жена ли е или месечина.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados
