9.07.2009 г., 14:53 ч.
Излизам бавно
Тя разбира къде се лутам.
През километрища ме усеща.
Иска до мен да доплува.
Но тъй, че детето ù да не ми пречи.
Аз съм в такава яма,
пред която Марианската падина не струва.
Нито мога да кажа "здрасти",
нито да се сбогувам...
Едно ми е водолазно...
Едно ми е междуметно...
Като ти гръмнат предпазителите,
иди се опитай да светиш.
Тя отвисоко ме гледа.
Нощем влита при мен през комина.
Още не съм наясно
жена ли е или месечина.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
. . . - - - . . .
-
Поздравления, Краси!
Ако е месечина, поне опитай да не "виеш" срешу нея!
-
И месечината рогата, и козелът - лика-прилика сте си!
-
Като установиш от какъв вид е бедствието, с удоволствие ще прочета новото писание!
Краси... кога ще ми попееш? М? -
Ако ти оставя подаръци не е жена, просто недей да жомиш когато те целува, а тва което пада на раменете ти не е нейната коса.
-
Силно , оригинално, без следа от превземки...
-
Приеми като поздрав:
"Прощавам ти онази мъжка слабост.
Прощавам я на всичките мъже..."
Много ми хареса! -
"Като ти гръмнат предпазителите,
иди се опитай да светиш."-ще светиш, ама друг път!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!