Тя разбира къде се лутам.
През километрища ме усеща.
Иска до мен да доплува.
Но тъй, че детето ù да не ми пречи.
Аз съм в такава яма,
пред която Марианската падина не струва.
Нито мога да кажа "здрасти",
нито да се сбогувам...
Едно ми е водолазно...
Едно ми е междуметно...
Като ти гръмнат предпазителите,
иди се опитай да светиш.
Тя отвисоко ме гледа.
Нощем влита при мен през комина.
Още не съм наясно
жена ли е или месечина.
© Красимир Йорданов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
