diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
23 abr 2020, 8:26

Излъгах...

878 4 6

Излъгах те. Аз не мога да чакам.

Всъщност не, че не мога. Не искам.

Туй обичане все ме разплаква. 

И го вечно разнасям по листите. 

Aз не съм обещавал. Ти също. 

Просто тъй ни се иска. Копнежи. 

И назад никога не се връщам, 

най-болящ съм, като надежда... 

До прозрачност съм ясен. И светя.

Ти видя ми душата. Мастилена. 

Що да сторя, че съм несретник? 

Само нея имам си. В изобилие... 

Не тъгувай. Не си заслужавам. 

Мене дай ми молѝв и хартия. 

Вече нямам нищо за даване, 

а написаното ще го убия... 

 

Стихопат. 

Danny Diester

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0