Излъгах...
Излъгах те. Аз не мога да чакам.
Всъщност не, че не мога. Не искам.
Туй обичане все ме разплаква.
И го вечно разнасям по листите.
Aз не съм обещавал. Ти също.
Просто тъй ни се иска. Копнежи.
И назад никога не се връщам,
най-болящ съм, като надежда...
До прозрачност съм ясен. И светя.
Ти видя ми душата. Мастилена.
Що да сторя, че съм несретник?
Само нея имам си. В изобилие...
Не тъгувай. Не си заслужавам.
Мене дай ми молѝв и хартия.
Вече нямам нищо за даване,
а написаното ще го убия...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
