4 mar 2009, 6:20

Излъгана любов

1.2K 0 4

 

На отсрещния блок,  на покрива горе -

антени безброй, но върху само една -

два щастливи гълъба спорят

кой от тях е по-влюбен сега:

 

"- Обичам те аз като небето просторно

и ад е без теб всеки полет и жест,

няма за мене по-желано, безспорно -

от твоята песен и от твоята вест..."

 

"- Аз пък те обичам далеч по-далече,

до космоса черен, необятен, велик,

когато погледна те денем и вечер,

червя се, все още като плах ученик..."

 

...

 

Ненадейно обаче камък изстреля -

малчуганът със прашка улучи целта...

Гълъбът, вместо да литне, протегна

грижовно крило, но... намери смъртта...

 

Гълъбицата литна -

глъхнат думите даже...

 

Умираше той, любовта бе спасил:

"- Спора спечелих!... Ето, доказах!

- Но истински влюбен в коя ли съм бил?"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Вълова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Настръхнах :|
  • Ято гълъби летяха в небето.
    И само един от тях не летеше,
    и само един от тях падаше
    с пречупени криле към земята.
    Не, не ми е жал за небето,
    че остава без един гълъб.
    За гълъба ми е жал,
    за гълъба, че остава без небе.

  • Харесах го, интересен замисъл, ще чакам с нетърпение да прочета още нещо от теб!
  • hapka-kapka (Капка капка) 7-03-2009г. 07:46
    казвам се hapka-kapka. не мога да коментирам и ме е страх да коментирам, защото аз съм любител. на 04-03 изпратих свое стихотворение в сайта, но не е публикувано още и се питам защо?

    хубаво е човек да прочете, да провери и да констатира, преди да пише подобни декларации.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...