4.03.2009 г., 6:20

Излъгана любов

1.2K 0 4

 

На отсрещния блок,  на покрива горе -

антени безброй, но върху само една -

два щастливи гълъба спорят

кой от тях е по-влюбен сега:

 

"- Обичам те аз като небето просторно

и ад е без теб всеки полет и жест,

няма за мене по-желано, безспорно -

от твоята песен и от твоята вест..."

 

"- Аз пък те обичам далеч по-далече,

до космоса черен, необятен, велик,

когато погледна те денем и вечер,

червя се, все още като плах ученик..."

 

...

 

Ненадейно обаче камък изстреля -

малчуганът със прашка улучи целта...

Гълъбът, вместо да литне, протегна

грижовно крило, но... намери смъртта...

 

Гълъбицата литна -

глъхнат думите даже...

 

Умираше той, любовта бе спасил:

"- Спора спечелих!... Ето, доказах!

- Но истински влюбен в коя ли съм бил?"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Настръхнах :|
  • Ято гълъби летяха в небето.
    И само един от тях не летеше,
    и само един от тях падаше
    с пречупени криле към земята.
    Не, не ми е жал за небето,
    че остава без един гълъб.
    За гълъба ми е жал,
    за гълъба, че остава без небе.

  • Харесах го, интересен замисъл, ще чакам с нетърпение да прочета още нещо от теб!
  • hapka-kapka (Капка капка) 7-03-2009г. 07:46
    казвам се hapka-kapka. не мога да коментирам и ме е страх да коментирам, защото аз съм любител. на 04-03 изпратих свое стихотворение в сайта, но не е публикувано още и се питам защо?

    хубаво е човек да прочете, да провери и да констатира, преди да пише подобни декларации.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...