27 jun 2007, 10:02

измамена

  Poesía
1.1K 0 4
Как да се завърна в пустата къща,
щом вяка вещ напомня ми за теб
и болката една и съща
ме връхлита като меч от лед...

Тръгна си и ме остави
сама пред прага на света
и толкоз лесно ме забрави
и отвори следващата си врата...

Зад нея те чака робиня -
жена, която ще ти готви и пере,
защото си мисли, че за теб е богиня
и е готова за теб да умре...

Но ти ще измамиш и нея,
както постъпи и с мен
и онази, тъжната фея,
ще дойде и при нея след ден...

Но сложих аз вече светлите лещи
и стоварих аз своя товар,
сега тежестта падна на нейните плещи
и нека си мисли дали още си нейния цар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...