27 jun 2007, 10:02

измамена

  Poesía
1.1K 0 4
Как да се завърна в пустата къща,
щом вяка вещ напомня ми за теб
и болката една и съща
ме връхлита като меч от лед...

Тръгна си и ме остави
сама пред прага на света
и толкоз лесно ме забрави
и отвори следващата си врата...

Зад нея те чака робиня -
жена, която ще ти готви и пере,
защото си мисли, че за теб е богиня
и е готова за теб да умре...

Но ти ще измамиш и нея,
както постъпи и с мен
и онази, тъжната фея,
ще дойде и при нея след ден...

Но сложих аз вече светлите лещи
и стоварих аз своя товар,
сега тежестта падна на нейните плещи
и нека си мисли дали още си нейния цар...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...