измамена
щом вяка вещ напомня ми за теб
и болката една и съща
ме връхлита като меч от лед...
Тръгна си и ме остави
сама пред прага на света
и толкоз лесно ме забрави
и отвори следващата си врата...
Зад нея те чака робиня -
жена, която ще ти готви и пере,
защото си мисли, че за теб е богиня
и е готова за теб да умре...
Но ти ще измамиш и нея,
както постъпи и с мен
и онази, тъжната фея,
ще дойде и при нея след ден...
Но сложих аз вече светлите лещи
и стоварих аз своя товар,
сега тежестта падна на нейните плещи
и нека си мисли дали още си нейния цар...
© Камелия Тодорова All rights reserved.
