Jun 27, 2007, 10:02 AM

измамена

  Poetry
1.1K 0 4
Как да се завърна в пустата къща,
щом вяка вещ напомня ми за теб
и болката една и съща
ме връхлита като меч от лед...

Тръгна си и ме остави
сама пред прага на света
и толкоз лесно ме забрави
и отвори следващата си врата...

Зад нея те чака робиня -
жена, която ще ти готви и пере,
защото си мисли, че за теб е богиня
и е готова за теб да умре...

Но ти ще измамиш и нея,
както постъпи и с мен
и онази, тъжната фея,
ще дойде и при нея след ден...

Но сложих аз вече светлите лещи
и стоварих аз своя товар,
сега тежестта падна на нейните плещи
и нека си мисли дали още си нейния цар...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...