27.06.2007 г., 10:02

измамена

1.1K 0 4
Как да се завърна в пустата къща,
щом вяка вещ напомня ми за теб
и болката една и съща
ме връхлита като меч от лед...

Тръгна си и ме остави
сама пред прага на света
и толкоз лесно ме забрави
и отвори следващата си врата...

Зад нея те чака робиня -
жена, която ще ти готви и пере,
защото си мисли, че за теб е богиня
и е готова за теб да умре...

Но ти ще измамиш и нея,
както постъпи и с мен
и онази, тъжната фея,
ще дойде и при нея след ден...

Но сложих аз вече светлите лещи
и стоварих аз своя товар,
сега тежестта падна на нейните плещи
и нека си мисли дали още си нейния цар...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...