Спомняш ли си някога, когато бяхме мънички,
как се хващахме за ръчички,
галени от нежното слънце, беряхме тревички
и наблюдавахме как летят пролетните птички.

Да, спомни си, тогава бяхме по-добри,
усещахме как в сърцата ни огън гори.
И дори в най-студените бури
бяхме готови да помагаме на други.

Бяхме готови да спасим от беда
дори и най-лошия човек на света.
Бихме му подали ръка и извадили от калта,
бихме го пречистили в благословената река
и той би станал част от добрата страна на света.

А сега, когато вече не сме малки,
ни се струва, че мечтите ни са били жалки.
Ние мечтаехме да правим добро,
колкото и голямо да е то.

Помисли си само дали малките мечти
не струват повече от сегашните ти,
дали ще си по-щастлив с модни дрешки и гримове тежки,
или с радостните сълзи човешки.

Просто се замисли и ръка на сърцето си сложи!
Кажи, струва ли си да изменяме нашите мечти
и да предпочитаме награди парични,
вместо усмивките тъй обични.