14.10.2010 г., 16:06

Изменили се мечти

677 0 0

Спомняш ли си някога, когато бяхме мънички,
как се хващахме за ръчички,
галени от нежното слънце, беряхме тревички
и наблюдавахме как летят пролетните птички.

 

Да, спомни си, тогава бяхме по-добри,
усещахме как в сърцата ни огън гори.
И дори в най-студените бури
бяхме готови да помагаме на други.

 

Бяхме готови да спасим от беда
дори и най-лошия човек на света.
Бихме му подали ръка и извадили от калта,
бихме го пречистили в благословената река
и той би станал част от добрата страна на света.

 

А сега, когато вече не сме малки,
ни се струва, че мечтите ни са били жалки.
Ние мечтаехме да правим добро,
колкото и голямо да е то.

 

Помисли си само дали малките мечти
не струват повече от сегашните ти,
дали ще си по-щастлив с модни дрешки и гримове тежки,
или с радостните сълзи човешки.

 

Просто се замисли и ръка на сърцето си сложи!
Кажи, струва ли си да изменяме нашите мечти
и да предпочитаме награди парични,
вместо усмивките тъй обични.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...