14 окт. 2010 г., 16:06

Изменили се мечти

680 0 0

Спомняш ли си някога, когато бяхме мънички,
как се хващахме за ръчички,
галени от нежното слънце, беряхме тревички
и наблюдавахме как летят пролетните птички.

 

Да, спомни си, тогава бяхме по-добри,
усещахме как в сърцата ни огън гори.
И дори в най-студените бури
бяхме готови да помагаме на други.

 

Бяхме готови да спасим от беда
дори и най-лошия човек на света.
Бихме му подали ръка и извадили от калта,
бихме го пречистили в благословената река
и той би станал част от добрата страна на света.

 

А сега, когато вече не сме малки,
ни се струва, че мечтите ни са били жалки.
Ние мечтаехме да правим добро,
колкото и голямо да е то.

 

Помисли си само дали малките мечти
не струват повече от сегашните ти,
дали ще си по-щастлив с модни дрешки и гримове тежки,
или с радостните сълзи човешки.

 

Просто се замисли и ръка на сърцето си сложи!
Кажи, струва ли си да изменяме нашите мечти
и да предпочитаме награди парични,
вместо усмивките тъй обични.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...