В прегръдките на камъка

се луташ за светило

и молиш за посока −

ти, пътнико нещастен.

Жадуваш за движение?

За пролетно видение,

изваяно от молитвата на мрака?

Копнееш за спасение?

За трепетно вълнение,

обвито в благослова на зората?

И чакаш, искаш, вярваш...

Ти, пътнико нещастен,

който молиш за посока

и се луташ за светило

в прегръдките на камъка?

Жадуваш за видение,

за пролетно движение?

Търси! В молитвата на мрака!

Копнееш за вълнение,

за трепетно спасение?

Живей! В благослова на зората!

Ти търсиш и живееш.

Значи - съществуваш

отвъд кинжалите на времето,

болката на космоса

и безмълвието на цифрите.

Пепелта е само спомен−родител на дъгата,

разстилаща усмивка в нажежената душа,

приютяваща очите в кристала на зората,

стопляща сърцето сред безкрайност от цветя.

Да, можеш, пътнико нещастен,

ти можеш да се слееш с танца на деня,

с вихъра, отнасящ те от пътя тъй злощастен,

поробил сетивата в тишината на нощта.

Върви напред! Вече близо е реката,

пречистваща духа от стона на плътта.

Търси, за да оцелееш в храма на зората!

Живей, за да се родиш в сълзата на смъртта!